История на Кремацията

Днес учените са единодушни, че първите кремации са извършени около 3000 г. пр. Хр., предимно в Европа и Близкия Изток. Кремацията на починалия е била разглеждана в много древни култури като форма на погребение, предлагано от религията. Тя е трябвало да отвори пътя на душата към царството на мъртвите, като същевременно да предотврати завръщането на смъртта.

През последната епоха от каменната ера тя се разпространява в Северна Европа, където са намерени останки от украсени каменни урни. В началото на бронзовата ера около 2500-1000 г. преди Хр. кремацията се разпростира до Британските острови и днешна Испания и Португалия. Само египтяните се придържат към мумифициране. Тяхното отхвърляне на кремацията се обяснява с тяхната гледна точка за огъня, който са считали за животно. През желязната епоха около 1000 г. пр. Хр. кремацията става неразделна част от гръцката погребална култура. Около 800 г. пр. Хр. по време на войни е било нормално да се изгарят починалите воини.

Следвайки този гръцки обичай, кремацията е приета от римляните. В древен Рим това е само привилегия на богатите. Известно е, че най-великите герои на римляните - Сула, Помпей, Цезар, Август и др. - са били изгорени. Около 600 г. пр. Хр. кремацията е толкова широко разпространена, че в средата на V век е издадено официално решение извършването на кремация да става извън града. Останките от пепелта са били съхранявани в изографисани урни и често полагани в колумбарии, големи колкото къщи.

Тъй като ранните християни принадлежали към по-бедните слоеве на населението, земното погребението било обичайната форма на погребение за тях и е останало така до съвременността.

Около 400 г. сл. Хр. земното погребение чрез християнизирането на Римската империя става постепенно предпочитаната форма. В по-нататъшния ход на историята земното погребение постепенно изменя кремацията, с изключение на епидемии и войни.

Забраната на трупоизгарянето в Европа може да се каже, че настъпва по принудителен начин като Крал Карл Велики, коронован по-късно от папа Лъв III с титлата император на Свещената Римска Империя, начело на франкската империя, която припокрива почти цялата територия на Западна и Централна Европа, забранява кремацията на починали под заплаха от смъртно наказание през 785 г. в Падерборн.

В края на Средновековието отново се появява идеята за кремация във връзка с исканията за подобряване на погребалната система, причинена от социални и хигиенни болести. Още през 16-ти и 17-ти век се полагат усилия за нейното повторно въвеждане. По-силни импулси се внасят едва по времето на Просвещението, чийто нов светоглед също търси нови пътища в третирането на смъртните останки на човека.

Така преди първата силезийска война, с указ от 27.2.1741 г., Фридрих II изрично наредил „трупът му да бъде изгорен по римски начин и погребан в урна край Райнсберг“. Значителна промяна настъпва с Френската революция, която страстно се обръща към идеята за кремация. През 1797 г. в „Съвета на 500-те“ било подадено заявление за въвеждане на незадължителна кремация, а на Френския Институт било възложено научно изследване на кремацията. Успехът на тези усилия е, че през 1800г кремацията е официално одобрена във Франция. Независимо от това, съвременните тогава правни норми, като пруския общ закон за земята, приемат, че погребението е доминираща форма на погребение.

Въпреки това до 19 век на кремацията се гледа критично. Яков Грим провежда на 21 ноември 1849г. вълнуваща лекция "За изгарянето на труповете" в Берлин, а през 1876г. на първия Европейски погребален конгрес в Дрезден са разработени първите директиви за изгаряне на "човешки тела по дискретен начин".

Католическата църква забранява изгарянето на починалите през 1886 г. и затяга клаузите през 1892 г. "чрез отлъчване" (cod jur. Can.1339).

Въпреки това, от 1876 г. в Европа (Милано) и Северна Америка (Вашингтон) са изградени крематориуми.

През 1878 г. в Гота е построен първият крематориум в Германия. Това съоръжение, резултат от съвместните усилия на погребалните сдружения, дълго време е било единственото в Германия. Едва през 1891 г. последва друг в Хайделберг. Отделни провинции като Анхалт, Брауншвайг, Хамбург, Саксония и особено Тюрингия, правят използването на кремацията много по-лесно. Други изостават и въвеждат определени предписания. (Този конкретен текст проследява процесът на въвеждане на крематориуми в Германия)

Въпреки това, кремацията придобива все повече и повече последователи и броят на крематориумите расте.

На 15.05.1934г. се въвежда закон, в който кремацията се регулира и се приема, че земните погребения и кремацията по принцип са равнопоставени.

През 1962 г. католическата църква при папа Йоан XXIII. приема кремацията на трупове ("Не забранява кремацията").

Днес повече от една трета от починалите в Европа са кремирани, 50% в САЩ и около 90% в Азия.

Погребателен ритуал при прабългарите:

Характерни за прабългарите на Долния Дунав са биритуалните некрополи. В тях мъртвите са погребвани по два различни обичая - трупоизгаряне и трупополагане. При трупоизгарянето горелите кости се поставят в урна (най-често гърне) и урната се заравя в плитка яма. Понякога урната е оградена и покрита с тухли или плоски камъни. Съществуват и безурнови погребения. При трупополагането тялото е поставено в дълбока гробна яма с глава на север (ориентация север-юг) с леки отклонения на изток или на запад. Съществуат и гробове с ориентация запад и изток. Тялото обикновено е с изпънати отстрани ръце. В гроба били поставяни храни (в гърнета или стомни) и лични вещи (обеци, халки, огнива, рогчета, костени и метални амулети, а понякога оръжието (меч, лък, стрели) и коня на покойника. Изключително рядко се срещат колани с апликации. Разпространени са ритуали за обезвреждане на мъртвия.

Погребален ритуал при славяните:

Основен погребален ритуал при славяните бил трупоизгарянето. Заедно с праха на мъртвите в гробовете славяните поставяли различни предмети, които би трябвало да им служат в отвъдния свят. Характерно за славянските погребения е, че горелите кости се поставят в урна (най-често гърне, изработено на ръка) и в гроба не се поставя жертвена храна. Рядко в славянските погребения се откриват малки, празни съдове, които вероятно са съдържали течности.