Кремация в България – цени, документи и обслужвани градове

Кремация в България – всичко на едно място

Кремацията е изгаряне на тялото на починалия при висока температура в специално изградено съоръжение. Остава прах, който се полага в урна. По закон изгарянето може да се извършва само в крематориуми към определени гробища – не и никъде другаде.

Тази страница събира на едно място отговорите, които семействата търсят в първите часове след загубата: къде има крематориум, колко струва, какви документи трябват, колко време отнема и какво става после. Написана е от практиката на Варненския крематориум и от собствените ни бланки, а не преписана.

Къде има крематориум в България

В страната работят три крематориума – в София, Пловдив и Варна. Варненският крематориум, стопанисван от „Крематориум Инвест“ ООД в Гробищен парк „Запад“, с. Тополи, е единственият в Североизточна България.

Затова обслужваме не само Варна, а и градовете, които нямат собствено съоръжение – Бургас, Русе, Шумен, Добрич, Силистра, Разград, Търговище, Велико Търново, Габрово, Сливен, Ямбол и други. Изберете своя град от търсачката или от картата по-горе, за да видите партньорските траурни агенции с телефоните им.

Приемаме и кремации от съседните държави – Румъния, Турция, Сърбия, Северна Македония и Гърция.

Колко струва кремация

По избор се добавят урнова ниша 85€ и фамилна урнова ниша 105€ (за първата година – право на ползване плюс такса поддръжка; за вечни времена 500€ и 750€ плюс 35€ годишно), ползване на ритуална зала с мултимедия 70€, зала за раздаване 30€, луксозен ковчег за ритуала 50€, хладилна камера 15€, присъствие на кремацията 30€. Пълният ценоразпис е публикуван тук.

Към това се добавя услугата на траурната агенция, която организира документите, транспорта и церемонията.

Какви документи са необходими

Кремацията изисква повече документи от обикновеното погребение, защото е необратима. Накратко:

1. Препис-извлечение от акта за смърт – от общината.
2. Разрешение за кремация – от лекар, на основание чл. 20, ал. 1 от Наредба № 2 от 2011 г. В него изрично се удостоверява, че няма данни за насилствена смърт и не се налага съдебно-медицинска експертиза.
3. Декларация за кремиране – от най-близкия наследник по определен от закона ред: съпруг, пълнолетни деца, родители, братя и сестри, внуци и правнуци, низходящи на братята и сестрите до четвърта степен, лицата, при които покойникът е живял.
4. Декларация за родствени връзки – с документ за родство и копие на личната карта на декларатора.
5. Протокол-поръчка – с него агенцията предава тялото и документите.

Ако човекът приживе е подписал нотариално заверена декларация-волеизявление, тя замества декларацията на наследниците. Всички бланки за изтегляне и подробното описание са в раздел Необходими документи за кремация.

Как протича кремацията

Преди кремацията се провежда церемонията по прощаване в залата за прощаване на крематориума. Тя може да бъде религиозна или светска – организира се от траурната агенция и семейството решава реда ѝ. Ако желаете свещеник, опелото се извършва над тялото, преди кремацията.

В декларацията отбелязвате дали желаете да присъствате на самата кремация. И двата избора са напълно приемливи.

Едно важно ограничение: абсолютно забранено е в ковчега да се поставят стъклени и метални предмети – включително ловни пушки и ножове – аерозолни опаковки и взривоопасни предмети. Ако желаете нещо да остане с човека, попитайте предварително агенцията.

Какво се прави с праха след кремация

Прахът се полага в стандартна урна-капсула. Оттам семейството решава:

• Колумбарийна ниша – годишна такса или право за вечни времена, без поддръжка на гробно място, конкретно място за посещение.
• Урнов гроб – полагането и заплащането на таксата по Закона за местните данъци и такси създава право на гробоползване за наследниците.
• Съществуващ семеен гроб – урната може да бъде положена при вече погребан близък, след съгласуване с гробищната администрация.
• Съхранение от семейството – законът го допуска. За тази цел има декоративни урни и бижута за прах от сребро проба 925 и 14-каратово злато.
• Разпръскване – общинските наредби го допускат извън населените места по определен от общината ред. Съгласувайте предварително.

Урната се съхранява в крематориума до урнополагането – по общинските наредби обичайно не повече от три месеца от деня на кремацията.

Кремацията и Църквата

Православната църква не одобрява кремацията и препоръчва погребение в земята. Опелото се извършва над тялото преди кремацията, а урна с пепел по правило не се внася в храма. Практиката се различава по митрополии и енории – най-правилното е да попитате своя свещеник, преди да вземете решението.

Помените на деветия и четиридесетия ден и на годишнината се правят по обичайния ред. Католическата църква допуска кремацията от 1963 г., при условие че прахът се полага на осветено място; ислямът и юдаизмът не я допускат.

Кремация или погребение

Кремацията излиза по-евтино главно защото отпада таксата за гробно място и последващото ѝ подновяване – задължение, което иначе се предава на следващото поколение. За семейства, чиито деца живеят в друг град или в чужбина, това често е решаващият аргумент.

Важно уточнение: кремацията не изключва гроба. Урната може да бъде положена в семеен гроб, в урнов гроб или в колумбарийна стена. Изборът не е между „гроб“ и „нищо“.

Как започвате

Кремацията се поръчва чрез траурна агенция – тя събира документите, организира транспорта и церемонията. Изберете своя град от търсачката или картата по-горе, за да видите партньорските агенции с телефоните им. Ако имате въпрос, на който агенцията не може да отговори, обадете се на 052 481 777.

Често задавани въпроси за кремацията